Strategy/Wikimedia movement/2017/Cycle 2/Reach/Generative research summary/bg

This page is a translated version of the page Strategy/Wikimedia movement/2017/Cycle 2/Reach/Generative research summary and the translation is 100% complete.

Предистория

В опит да достигне до повече хора, Фондация Уикимедия започна да проучва потенциалните читатели на пазари, в които осведомеността за Уикипедия и нейното четене понастоящем са слабо развити, а достъпът до интернет нараства с бързи темпове. Тези потенциални читатели търсят информация онлайн, често от мобилни телефони, на езици, които може и да не са тези, на които говорят в страните си. Изследването се фокусира върху разбирането на контекста за читателите на подобни места, включително използването на интернет, възприемането на Уикипедия и как съществуващите функционалности могат да поддържат или възпрепятстват тяхното обучение.

Методология

Фондация Уикимедия проведе проучвания в редица страни с висок потенциал, с най-пълни изследвания в три страни: Мексико, Нигерия и Индия. Проведоха се три вида изследвания, извършени във всяка област. Първото беше чрез интервюта на общността, които включваха ангажиране на членовете на общността да намерят идеалните профили и участници за интервю и да разберат какво биха искали да знаят за читателите в страните си. Втората форма на изследване бе проведена чрез телефонни проучвания с телефонни менюта, които бяха в състояние да покажат осведомеността и начините на използване на Уикипедия, общата употреба на мобилни устройства и интернет, както и демографските данни на потребителите. Последният метод, използван за събиране на информация, бе извършен чрез проучване на дизайна, включващо етнографски интервюта, демонстрации на технологии за потребители и интервюта с експерти. В Мексико бяха проведени 2 500 проучвания на два езика; в Нигерия бяха извършени 2 500 проучвания на четири езика; а в Индия бяха проведени 6 000 проучвания на дванадесет различни езика. Тези проучвания са извършени през периода от февруари до юни 2016 г. Вижте пълния доклад на Мета.

Констатации

От това изследване има 25 констатации в седем различни категории от три географски района:

  1. Търсене на информация
    • Хората първо търсят новини и информация, в която може да бъде извършено действие, а след това контекст.
    • Няма единствено място за новини и информация.
    • Само в определени сценарии хората разглеждат надеждността на международен информационен източник.
    • Хората нямат нужда да вярват на източника на информация, за да го сметнат за полезен.
    • Успешните информационни системи отговарят на изискванията на потребителите в днешно време, като същевременно се развиват с променящите се информационни навици.
    • Визуалното съдържание и дизайн помагат за привличането и печеленето на потребители.
  2. Достъп до интернет
    • Постоянният, индивидуален достъп до интернет не е обща норма.
    • Мобилните устройства доминират при достъпа онлайн и предпочитаната платформа е Android.
    • В Нигерия интернетът е твърде скъп. Потребителите са грамотни, ценово чувствителни купувачи с ниска лоялност към марката.
    • В Индия достъпът до интернет е на по-достъпни цени, но цената все пак остава бариера пред по-широкото му разпространение.
    • В Мексико потребителите са наясно с употребата на данни и могат да използват Wi-Fi за намаляване на разходите. Но публичният Wi-Fi достъп може да бъде бавен и ниско качество.
  3. Разбиране на интернет
    • Мисловните модели в интернет могат да бъдат объркващи.
    • Хората се учат как да използват интернет от другите, както от близките си хора, така и от професионалисти.
  4. Употребата на интернет
    • Хората използват интернет на английски, без да очакват друго.
    • Хората не обичат да плащат за използването на данни и затова доминират браузърите със слаб трафик.
    • Мобилните приложения рязко придобиха популярност, най-вече тези за незабавни съобщения и социални медии.
    • Студентите и преподавателите често имат противоречиви възгледи дали и как интернет може да подкрепи образователната система.
  5. Получаване на информация онлайн
    • Хората вярват на търсенията онлайн (по-специално в Google), при получаването на това, от което се нуждаят.
    • Навиците при търсене са до голяма степен основни. Потребителите описват това, от което се нуждаят, чрез запитване проба-грешка или чрез търсене на показатели за качество в резултатите.
    • В ерата на ориентирано към търсенето, ориентирано към задачите сърфиране, съществува малко лоялност към конкретни уеб свойства - освен ако те не са свързани с лични предпочитания.
    • Хората все повече получават информация онлайн, а после я използват или я споделят офлайн.
  6. Осведоменост за Уикипедия
    • Като марка, Уикипедия не е ясно разпознавана или разбирана. Някои хора са читатели на Уикипедия, без да осъзнават това.
    • Хората бъркат Уикипедия с търсачка или социална медийна платформа. Това може да създаде нереалистични очаквания за нейната функционалност.
  7. Употреба на Уикипедия
    • Читателите на Уикипедия обикновено са ориентирани към задачи, а не към проучвания. Уикипедия се разглежда като основна отправна точка, която понякога излиза начело при търсене, а не като крайна точка.
    • Моделът на съдържанието на Уикипедия може да предизвиква подозрение. Въпреки това, не се наблюдава връзка между доверието в и четенето на Уикипедия.