Три въпроса и три отговора като храна за размисъл за бъдещето на Уикипедия
Това е становище на Амос Мерон от Уикимедия Израел. Мненията в него са изцяло на автора; дискусии са добре дошли в коментарната част на този блог.
Каква би трябвало да бъде (също) Уикипедия?
Уикипедия се гордее, че е енциклопедията на 21-ви век. Само че през 21-ви век няма енциклопедии. Уикипедия по удивителен начин премахна тази категория от лицето на Земята. След като вече сме най-голямата, най-актуалната, споделяна и публична енциклопедия в света - и най-вече, след като сме на практика единствената останала - сега е времето да разберем какво ни носи бъдещето. Ако се нагодим към статуквото и само се опитаме да запазим онова, което имаме, скоро ще изостанем. Ако наистина искаме да постигнем визията си и да предоставим на всяко отделно човешко същество свободен достъп до сбора на цялото познание, трябва да си зададем въпроса - къде е това познание?
Знанието е в книгите. Ние трябва да се движим към бъдеще, в което колкото е възможно повече от книгите в света са под свободен лиценз и са достъпни по начин, който позволява лесно четене, споделяне и препоръчване. Бихме могли да изградим библиотека с безкраен брой лавици и то с общност, която да я поддържа и дори да осигурява справочни услуги на обществото.
Знанието е в музеите. Днешните музеи съдържат по-голямата част от експонатите на човешката и естествената история. Въпреки това, само една малка част от тях се показва в даден момент, а останалата част през повечето време се съхранява при закрити врати. Ние можем да създадем виртуални музеи с безкраен брой изложбени зали и да осигурим достъп до всяка колекция в нейната цялост по нови и разнообразни начини. За да стане това реалност, трябва да се подобрят възможностите за търсене, индексирането и интерфейса на проектите на Уикимедия.
Знанието е в науката. Движението за свободен достъп доведе до значителна промяна в броя на свободно достъпните онлайн научни материали. Трябва да развием идеята за свободна наука с няколко допълнителни стъпки и да създадем инфраструктура не само за свободно публикуване на статии, но също така и за споделяне и привличане на голям брой хора за участие в процеса на научните изследвания и рецензиране. Изследователите могат да публикуват своите резултати на различни етапи и да получават отзиви от други хора в реално време, като целият процес бъде открит и достъпен за всеки. Платформата ще подкрепя съвместните научни изследвания, при които всеки принос е документиран и оценен, точно както е в Уикипедия.
Как да набираме нови редактори?
Изглежда, че основният проблем на Уикипедия през последните години е спадът в броя на новите редактори. Досега дискусията се фокусираше върху премахването на бариери и препятствия, които могат да попречат на някой, който се опитва да редактира: социални (затворена общност или общност, на която й липсва гъвкавост) и технически (визуален редактор). Напълно съм съгласен с тази дискусия и с повечето от предложените и реализирани решения. Въпреки това, бих искал да обсъдя нещо различно: основният ни проблем не е свързан с хората, които са се опитали да редактират и по някакъв начин са били възпирани, а с хората, които имат потенциала да бъдат много добри редактори, но никога не са решили да опитат. Ние се доверяваме да предоставим "сбора от цялото знание" единствено и само в ръцете на тези, които се задоволяват с удовлетвореността си от писането и приносите си, и по този начин пренебрегваме много други. Не твърдя, разбира се, че трябва да се заплаща за редактиране - това ще съсипе доброволния модел на общността и може да внесе съдържание с различно качество. Но аз наистина предлагам да преосмислим стимулите за редактиране на Уикипедия.
Бих искал да се съсредоточа върху основния стимул, на който смятам, че не се обръща подобаващо внимание. Също така вярвам, че той е ключът към реалното решение на проблема с намаляващия брой редактори. Този стимул е най-класическият стимул на всяка творческа дейност - признанието. Технически може да се твърди, че всеки редактор получава заслужено признание за всеки свой принос по напълно прозрачен начин. На практика обаче, признанието е "зад кулисите", тъй като повечето читатели не са запознати или дори не осъзнават напълно, че такова съществува. В случая на медийни файлове е най-практично да се отдава дължимото признание и екипите за разработка на фондацията разработиха мерки, които спомагат за увеличаване на неговата видимост - като начало с новия media viewer и след това с насоките за измерване на употребата на файловете; има нови възможности за изразяване на висока оценка и подобрена видимост на това признание. При текстовете обаче съществува практически проблем, ако искаме признанието да е показано по начин, който да не прекъсва четенето на самия текст. Дори и при най-сложните инструменти (Google Docs например), е невъзможно да се отдаде ясно признание в случай на многобройни корекции и дребни редакции.
Възможно решение на този проблем е изместването на акцента от всеки индивидуален принос поотделно към дейността от редактирането като цяло. С разрастването на Уикипедия и подобряването на качеството й, познанията, изисквани от един активен редактор, се разширяват. Дори и днес, редактори-ветерани, които са доказали уменията си в определени области, са ценени повече от други редактори и мненията им в тези области тежат повече. Това, което предлагам, е да се формализира това признание по начин, който ще надхвърли общността на Уикипедия и ще бъде използван, за да украси автобиографиите на членовете й. Точно както учените определят титли и се удостояват един друг с тях въз основа на научната си дейност, така и уикипедианците могат да дефинират своя собствена йерархия от знания, която ще се основава изцяло на редакторската дейност в проектите на Уикимедия. Така, както расте доверието към Уикипедия, така ще расте и общественото уважение към титлите в Уикипедия, както и обратното - хората ще разберат, че Уикипедия се пише (и) от експерти.
Каква е ролята на отделните субекти (Фондацията и сдруженията)?
Уикипедия е не само феноменален проект за знание, тя също така е много успешен социален експеримент, който изпълнява толкова много принципи - обмяна на знания, безплатно съдържание, доброволчество, получаване на информация чрез привличане на услугите на голям брой хора, демократичност, многообразие и др. Преди всичко, това е нещо, което работи на практика, макар че инстинктите ни казват, че най-вероятно ще се провали. Това е туптящото сърце на проекта, или с една дума - общността. Въпреки упоритостта на общността и нейната изключителност, ние не можем и не искаме да видим Уикипедия, в която общността не е нейната централна и доминираща съставка. Следователно, Фондацията е правилно да се съсредоточи върху съществуването й - на първо място, техническата и правна основа за дейността на проекта и на второ място, за източник на подобрения и иновации в областта на софтуера и дизайна. Това е професионално добавената стойност от Фондацията, която доброволната общност често не може да предостави.
Но Фондацията не бива да спира дотук. Точно както е начело при жизненоважното обновяване на дизайна на Уикипедия и инициативите за по-усъвършенстван софтуер, така също трябва да бъде и при изграждането на стратегически основи, които излизат извън зоната й на комфорт и предизвикват цялото движение. По този начин, тя трябва да прилага идеи, като тези, посочени по-горе - инфраструктура за музеи на Уикипедия или програма за общностна йерархия на знанието. Няма нужда за реализации отгоре-надолу. Достатъчно е Фондацията да въведе възможности и инструментите за реализирането им към общността - и необходимите промени, в крайна сметка ще се случат от само себе си. Когато обществото нараства все по-затворено и застояло, именно в ръцете на Фондацията е възможността за промяна на статуквото, или целия проект ще бъде забравен.
Докато Фондацията работи за изпълнение на професионалните нужди на общността, сдруженията са представителите по места на движението по целия свят. Когато стриктната онлайн комуникация не е достатъчна, ролята на сдружението е да осигури мост. На практика, освен организиране на срещи на общността, застъпването за промени в законодателството, повишаване на информираността за свободно съдържание и други необходими дейности, сдруженията трябва да се фокусират върху три вида основни проекта, които имат за цел да разширят обхвата на познание в Уикипедия и/ или набирането на нови редактори:
Първо, проекти с организации, които притежават информация или колекции - това, между другото, са галерии, библиотеки, архиви и музеи (на английски GLAM). През последните години се наблюдава значителен напредък в насърчаването на сътрудничеството и проектите с тези институции, но понякога в потока от дейности, дългосрочната цел може да бъде забравена: да се пренесе цялата информация или колекция към Уикипедия (или: "да ни даде всичко, което имат") и по този начин, да се фокусира в нашата най-важна добавена стойност - осигуряване на достъп до всичко това, свободно, за целия свят, на всички езици и по всяко време. Средството за постигане на тази визия е технологично решение под формата на гореспоменатите виртуални музеи, като ролята на чаптърите е да осигурят прякото сътрудничество с институциите. Възможните инструменти за договаряне на сътрудничеството на институциите са: осигуряването им с услуги или решения за цифровизацията на съдържанието им, действия за освобождаването му под свободен лиценз с даването на съвети и насоки по тези въпроси, създаване на инструменти за измерване и статистики и обучаване на техни служители как сами да споделят съдържанието в проектите на Уикимедия. Всичко това трябва да се извършва в голям мащаб, използвайки доброволци, кято не е задължително да са непременно наемани измежду уикипедианците. Изпълнението на тази цел очевидно ще бъде от полза на институциите, повишавайки значението им в очите на обществеността. Дейностите ни в тези проекти са в правилната посока, но трябва да започнем да мислим по-мащабно, за да постигнем реално въздействие.
Второ, проекти с организации, чиито членове включват експерти в своята област - много организации, като например футболен клуб, Министерството на земеделието, или орнитоложкия отдел на университет - обединяват хора около определена област от познанието, независимо дали формално или за развлечение. Сдруженията трябва да идентифицират тези организации и да насърчат членовете им да допринасят към Уикипедия, независимо дали чрез пряко редактиране или по друг начин (например съвместни предприятия). Хората, участващи в дадена област, обикновено са заинтересовани в повишаването на знанията на обществеността именно за своята област, което е друг уникален стимул за писане. Ето защо, основните усилия тук (освен практическото ръководство) са в застъпничество за значението на свободното познание и ролята на Уикипедия в предоставянето на достъп до него (или: "Уикипедия е там, където са хората"). Тези проекти представляват огромна възможност за растеж на сдруженията.
И накрая, проекти, основани на хората и общностите - сдруженията трябва да бъдат много креативни и иновативни, за да създават общности и дейности, обединени около свободното познание и приносите към проектите на Уикимедия. Намирайки се сред хората в различните страни, сдруженията могат да апелират към нови аудитории и общности с общи знаменатели, като например общ произход, интерес, работно място и така нататък. Такива проекти имат най-голям потенциал за сдруженията, защото около проектите на Уикимедия ще се формират социални групи и защото с тях може да се достигне до цялото население. Много примери за такива проекти могат да бъдат открити и днес в различни сдружения: от конкурси за създаване на съдържание като например конкурс за редактиране или "Уики обича паметници", до редакторски маратони по различни теми, и дори до иновативни проекти за създаване и достъп до съдържание, като например WikiAir или Media player гласови записи. Тези проекти раждат най-вълнуващите и обсъждани инициативи в движението, и за да се включат повече хора, имаме нужда от повече иновации!
Уикимедия Израел