Strategy/Wikimedia movement/2017/Cycle 2/Reach/Summary of Indonesia research - Initial findings/bg
Екипът за партньорства и глобален обхват на Фондация Уикимедия и Reboot (нашата партньорска фирма за проучвания) проведоха и обобщиха лични интервюта с 57 лица в продължение на 10 дни в Индонезия.
Моля, имайте предвид, че това са само предварителни констатации; пълен доклад ще бъде споделен с общността до края на юни 2017 г. Ето някои от първоначалните констатации, които се откроиха в изследването:
Методология
Участниците бяха балансирани по пол, възраст, заетост и образование и включваха и хора, които не използват интернет. Бяха проведени и интервюта с 5 ключови осведомители, включващи представители на местни НПО. Всяко интервю продължи 60 минути; първите 40 минути бяха прекарани във възприемането на живота като цяло от участниците, и навлизане към начина, по който те научават неща, с акцент върху разбирането на моделите за търсене на информация и използването на мобилните телефони и интернет. Оставащото време бе отделено за изучаване на осведомеността на участниците спрямо Уикипедия. Интервюираните бяха профилирани въз основа на отговорите им по отношение на достъпа до и осведомеността си относно Уикипедия. Повечето анкетирани попаднаха в категориите „слабо застъпен достъп, ниска осведоменост“ и „силно застъпен достъп, висока информираност“.
Първоначални констатации
- Анкетирани със „силно застъпен достъп, висока информираност“
- Основните участници в тази група включват професионалисти, учащи в университети и гимназии. Учащите в гимназии са анкетирани само в рамките на училищни задачи.
- Основната характеристика на Уикипедия (която всеки може да редактира) се възприема като слабост (макар че може да се смята и за силна страна). Учащите съобщават, че учителите ги обезкуражават при използването на Уикипедия, защото не можете да се доверявате на съдържанието й.
- Няма други типични потребителски профили със „силно застъпен достъп, висока информираност“, открити в тази група участници.
- Липса на последователен модел на потребителския опит в Уикипедия
- Анкетираните оценяват съдържанието на английската Уикипедия, но се учудват защо има толкова много обикновен черно-бял текст за четене. Други се оплакаха, че има твърде малко текст по някои теми.
- Анкетираните се чудят дали има начин да представят текста по по-приемлив начин, например как да получават информация от други уебсайтове.
- Възможно решение: Интелигентен и адаптивен дизайн на потребителския интерфейс може да реши тези проблеми.
- Уикипедия не комуникира ценностите си или начина, по който работи
- Акнетираните не осъзнават, че Уикипедия е организация с нестопанска цел и приемат, че е като Гугъл или Фейсбук.
- Анкетираните се питат защо „персоналът“ не е включен или е скрит на уебсайта (без да знае, че редакторите са доброволци). Анкетираните харесват прозрачността на компании като Гугъл, които показват персонал на уебсайта си. Те не се доверяват на информация, която е цитирана без идентифициране на автора.
- Без разяснение за мисията, възможностите за открито за всички редактиране всъщност се разглежда като грешка.
- Възможно решение: Създаване на визуални знаци като снимки и сини отметки за редакторите, подобни на тези във Фейсбук/ Туитър, които показват потвърден статут.
- Ниска разпознаваемост на марката на Уикипедия
- Налице е ниска разпознаемост на марката на Уикипедия, но повечето други субекти също така имат слаба разпознаемост на марките си сред обществеността. Изключения са Гугъл и сайтове на социални медии: WhatsApp, YouTube, Line (приложение, подобно на WhatsApp), Friendster (предшественик на Фейсбук). Всеки има Instagram и повечето четат новини през него.
- Уикипедия трябва да играе активна роля в разпространяването на истинските знания
- Един ръководител на НПО, фокусирано върху здравето на жените, смята, че днес подходът на Уикипедия в разпространението на свободното познание е твърде пасивен. Той иска Уикипедия да достига по-активно до хората и да се среща с тях там, където са.
- Анкетираните са много социализани потребители и обичат да се събират в групи по кафенета. Основните начини за идентифициране на фалшивите новини са да питат приятели или хора, които познават.
- Откритото познание може да се разглежда като предизвикателство към авторитетите. Професори или други лица, които имат правомощия, се чувстват по-комфортно със знанията от колеги и книги.
- Хората търсят контекстуална информация (например за места, които посещават). Уикипътешественик предоставя пътна информация, но хората не знаят за това.
- Препоръки/Решения:
- Уикимедия трябва да се представя като набор от проекти (например Гугъл е известен също с Gmail, Maps и т.н.) и да подчертава по-добре сродните си проекти.
- Уикипедия може да обмисли позиционирането си като място за решения на пропуски в знанието (например Уикиверситет). Хората отиват в YouTube просто за учебни материали. По-голямата част от това, което енциклопедията предоставя, е недостатъчна за това, което е нужно за случая в Индонезия.