Wikimedia Blog/Drafts/TTIP and Free Knowledge: What we (kind of) know about termporary copies, term lengths and DRM

Title ideasEdit

  • EN: TTIP and Free Knowledge: What we (kind of) know about termporary copies, term lengths and DRM
  • DE: TTIP und Freies Wissen: Was wir über Temporäre Kopien, Schutzlängen und DRM (fast sicher) wissen
  • BG: ТПТИ и свободно познание: Какво (почти сигурно) знаем за временното възпроизвеждане, продължителността на авторското право и технологиите за ограничаване на достъпа


  • EN: The negotiations on the EU-US trade agreement are shrouded in secrecy. While intellectual property rights will surely appear in the text, there won't be a dedicated chapter, which makes is that much harder to know what we should expect.
  • DE: Die Verhandlungen für ein Freihandelsabkommen zwischen der EU und den USA sind geheimnisumwittert. Immaterialgüterrechte werden sicher Teil des Textes, allerdings werden sie kein eigenes Kapitel haben. Dies macht es äußerst schwierig herauszufinden was uns erwartet.
  • BG: Преговорите между ЕС и САЩ за споразумение за свободна търговия са забулени в тайни. Нематериалните блага ще бъдат част от текста, но няма да бъдат събрани в отделна глава. Това усложнява опита да разберем какво ни очаква.


EN versionEdit

Sealed reading room in the European Parliament for documents relating to the Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP) negotiations. The room was initially accessible to only a few Members of the European Parliament. By greensefa, freely licensed under cc-by.

Trying to figure out what is going on with Transatlantic Trade and Investment Partnership (TTIP) is like trying to figure out who likes whom at a teenage party – it takes gossip and guessing. The lack of information in the negotiation process, however, is not merely a result of ongoing tactics as negotiations heat up, it is planned. At a civil society dialogue meeting in 2013, a DG Trade official’s reply to a question on the Commission’s plans for more transparency was laconic: “There will be leaks.”

In fact, leaks are a comfortable tool, not only for civil society and consultancies, but also for policy makers. It lets them share preselected information with the public without having to assume responsibility or comment on it. As any official will tell you: “The European Commission does not comment on leaks.” [1]

What we knowEdit

We know the European Commission’s initial public position on intellectual property in TTIP. On copyright, DG Trade set three goals: 1) remuneration rights for performers, 2) public performance rights for authors and 3) resale rights for creators. The approach is one-sided, but at least we know about it.

In June 2015, the European Parliament has adopted a non-binding recommendation addressed to the European Commission, in which it included welcome passages in favour of data protection and against surveillance. However, the MEPs remarkably refused to call for an exclusion of intellectual property rights (IPR) from the negotiations.

Sadly, not much else has been published or “leaked” so far. The logic of trade deals dictates that elements included in previous treaties will be proposed here as well. We thus need to be vigilant. From a free knowledge and digital rights perspective, this means that we have to look at the Trans-Pacific Partnership (TPP) and the Canada-EU Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA).

Free knowledge projects like Wikipedia couldn’t exist if their users couldn’t easily share information and legally re-use content that is in the the public domain. Following the above described mechanism of international treaties, there are three aspects in TTIP we need to monitor carefully in the coming negotiations rounds:

  1. An additional right on temporary copies would have the potential to clash with the only currently harmonised exception in the EU and make technology harder to use and information harder to share.
  2. A trade treaty fixing the copyright term to lifelong plus 70 years would make it virtually impossible to revert the term lengths to at least the Berne Convention minimum of lifelong plus 50, thus permanently cementing the last contraction of the public domain.
  3. A further crackdown on technology circumventing DRM would make it even harder to use and re-use knowledge, even where the use is clearly covered by a copyright exception.

These points are either part of TPP or the current CETA drafts. They are going to be proposed in the TTIP negotiations.

TTIP negotiation document released to the European Parliament by Dimi_z, freely licensed under cc-0.

Efficient negotiations and democratic legitimationEdit

As in any international negotiation, there are two valid and conflicting demands. The people negotiating need to be able to do their job and this does include at times being allowed to speak off the record. On the other hand, in order for a treaty to be legitimate, the public needs to know what is being agreed upon and have enough time to reflect on it and to try to change the outcome. So, negotiation logic dictates, as anyone involved will let you know, that a team’s goals and intermediate positioning are not known beforehand in order to not weaken its position. Another argument regularly put forward is that discrete talks are usually quicker and more effective. And while this is true, such strong secrecy as previously witnessed in the TPP] negotiations and currently displayed in the TTIP processes seems short-sighted. It takes away some of the pressure in the room but builds it outside on the street. Outside pressure generates distrust, which is poison for public support and thus legitimacy.

In a decision by the Court of Justice of the EU the judges weighed the public interest relating to the efficiency of decision-making against the public interest in openness. Albeit a different case, the judges ruled in favour of openness with the underlying belief that negotiation proposals “can be subjected to positive and negative comments by the public, and the risk that delegations would refrain from submitting written proposals does not sufficiently undermine the decision-making process to justify the refusal of access”.

The Logic of LeaksEdit

Leaks might, at times, seem like a good patch to ease the tension between negotiating tactics and the need for legitimation. They do have huge drawbacks, though. They aren’t a legal concept and thus stand outside the democratic procedure. They are more often than not unreliable sources leading to confusing. Instead of creating trust and confidence they do quite the opposite. They quite often create distrust.

So far we have kept digital rights out of TTIP campaigns. But if information about the actual content of the treaty is shared only at a late stage of the process, fixing mistakes would be virtually impossible. This could put stakeholders in an all-or-nothing situation. Not exactly a great precondition for building wide support for an “ambitious trade deal”.

Dimi Dimitrov, Free Knowledge Advocacy Group EU

DE versionEdit

Versiegelter Leseraum im Europäischen Parlament für Dokumente der TTIP-Verhandlungen. Anfangs war der Bereich nur wenigen Mitgliedern des Europäischen Parlaments zugänglich. Autor: greensefa. Freie Lizenz: cc-by.

Herauszufinden wie es um die Verhandlungen im Transatlantischen Freihandelsabkommen (Transatlantic Trade and Investment Partnership, TTIP) steht, ist ungefähr so als versuche man auf einem Kindergeburtstag zu klären wer in wen verknallt ist – es braucht einiges an Klatsch und Tratsch um die richtigen Vermutungen anstellen zu können. Was die TTIP-Verhandlungen angeht, ist das Informationsdefizit allerdings nicht einfach nur zufällig, es ist geplant. Während eines Treffens mit der Zivilgesellschaft im Jahr 2013 beantwortete der Vertreter der Generaldirektion Handel der Europäischen Kommission die Frage nach mehr Transparenz lakonisch: “Es wird Leaks geben.”

Tatsächlich sind Leaks sowohl für BeamtInnen als auch für Außenstehende ein bequemes Instrument. So lassen sich gezielt Informationen an die Öffentlichkeit bringen, ohne die Restriktionen der offiziellen Kanäle und ohne dazu Stellung nehmen zu müssen. Das ständig wiederholte Mantra in Brüssel heißt: “Die Kommission kommentiert keine Leaks.” [1]

Was uns bekannt istEdit

Wir kennen die Ausgangsposition der Kommission zum Immaterialgüterrecht dank einer offiziell veröffentlichten Stellungnahme. In den Verhandlungen hat sie sich drei Ziele gesetzt: 1) Entlohnungrechte für Interpreten, 2) Rechte über öffentliche Aufführungen für AutorInnen und 3) Wiederverkaufsreche für Kunstschaffende. Die Zielsetzung ist zwar äußerst einseitig, aber zumindest bekant.

Im Juni 2015 hat dann das Europäische Parlament eine unverbindliche Verhandlungsempfehlung an die Kommission geschickt. Diese beinhaltet begrüßenswerte Aussagen über Datenschutz und gegen Massenüberwachug. Eine Forderung, Immaterialgüterrechte aus TTIP heraus zu halten, wurde aber von den Mitgliedern des EP klar und deutlich abgelehnt. Sprich: Die Mehrheit will solche Punkte im Abkommen sehen.

Leider ist das auch schon alles, was wir ganz sicher wissen. Erwarten können wir allerdings einiges. Die Verhandlungslogik sieht vor, dass Prinzipien aus früheren Handelsabkommen auch für TTIP wieder in Frage kommen. Aus der Perspektive des Freien Wissens und der Digitalen Bürgerrechte heißt dies, dass wir uns das Transpazifische Freihandelsabkommen (TPP) und das Abkommen zwischen Kanada und der EU (CETA) genau ansehen müssen.

Projekte des Freien Wissens wie die Wikipedia würden nicht bestehen, wenn Benutzer Informationen nicht einfach teilen und Werke der Wissensallmende nicht rechtssicher nachgenutzt werden könnten. Daraus und aus der bereits beschriebenen Verhandlungslogik erschließen sich drei Linien, die wir während den Verhandlungsrunden verfolgen müssen:

  1. Ein zusätzliches, in internationalen Verträgen festgehaltenes, Recht auf temporäre Kopien würde mit der einzigen EU-weiten Schranken im Urheberrecht kollidieren und hätte das Potential, Netzwerktechnologien zu drosseln und die Verbreitung von Information einzuschränken.
  2. Eine internationales Abkommen, das die Schutzdauer des Urheberrechts auf Lebenslang plus 70 Jahre fixiert, würde es für die nächsten hundert Jahre praktisch undenkbar machen, die heute gültige EU-Richtlinie zu revidieren und die Schutzfristlänge auf das Berner Konventionsminimum von Lebenslang plus 50 zurückzuschrauben.
  3. Eine zusätzliche Maßregelung der Umgehung von Technologien zur Digitalen Rechteverwaltung (DRM) würde den Zugang und die Nachnutzung von Wissen erschweren, selbst wenn diese durch Schranken und Ausnahmen klar erlaubt ist.

Diese Punkte sind entweder in TPP oder den CETA-Entwürfen enthalten. Sie werden sicherlich auch während der TTIP-Verhandlungen vorgeschlagen.

TTIP Vehandlungsdokument im Europäischen Parlament . Autor: Dimi_z. Freie Lizenz: cc-0.

Effektive Verhandlungen und demokratische LegitimationEdit

Bei allen internationalen Verhandlungen gibt es zwei zulässige, sich allerdings gegenüberstehende Forderungen: Die Verhandlungsteams haben das Ziel, die bestmöglichen Ergebnisse für die jeweils eigene Seite zu erreichen. Um dies tun zu können, fordern sie auch die Möglichkeit, vertraulich und in Ruhe (sprich jenseits der Öffentlichkeit) verhandeln zu dürfen. Gleichzeitig muss die Öffentlichkeit aber rechtzeitig darüber informiert sein, was denn nun vereinbart wird und genügend Zeit haben, zu reflektieren und zu reagieren.

Ebenfalls wird oft herausgestellt, dass diskrete Verhandlungen oft schneller und effektiver geführt werden können. Und während das Gegenteil schwer nachzuweisen ist, erscheint die Geheimhaltung – wie bei TPP erlebt und jetzt bei TTIP wiederholt betrachtet – sehr kurzsichtig. Der Druck im Verhandlungsraum wird zwar abgebaut, aber das öffentliche Misstrauen steigt, womit auch die Legitimation sinkt.

Eine Entscheidung des Europäischen Gerichtshofs musste 2011 das öffentliche Interesse und die Verhandlungseffizienz abwägen. Obwohl der Fall sich um die Gesetzgebung der Eruopäischen Union drehte, kann die Begründung der Richter für mehr Offenheit zu urteilen universal gelesen werden. Demnach gehört es “zum Wesen einer demokratischen Debatte, dass ein Vorschlag zur Abänderung des Vorschlags [...] Gegenstand sowohl positiver als auch negativer Kommentare seitens der Öffentlichkeit oder der Medien sein kann.”

Die Logik der LeaksEdit

Leaks erscheinen uns manchmal wie eine gutes Pflaster um die klaffende Lücke zwischen den Forderungen der Verhandlungsführer und dem öffentlichen Druck nach Information zu flicken. Sie haben allerdings auch große Nachteile: Leaks sind kein rechtliches Konzept und stehen somit außerhalb des demokratischen Prozesses. Sie sind oft sehr unzuverlässige Quellen und verursachen Missverständisse aufgrund ihrer Unvollständigkeit. Statt Vertrauen zu schaffen sind sie oft nur Anlass zu Misstrauen.

Wir haben bisher Freies Wissen und digitale Bürgerrechte aus TTIP-Kampagnen heraus gehalten. Der Hauptgrund dafür ist, dass wir eben nur fast sicher sein können worüber genau verhandelt wird. Kampagnen ohne handfeste Beweise sind kontraproduktiv.

Besorgniserregend ist, dass je später die Inhalte öffentlich werden, desto kleiner die Möglichkeit ist Einfluss zu nehmen. Bei inakzeptablen Passagen im Text hieße dies, dass manche Interessenvertreter am Schluss vor einer Alles-oder-Nichts-Situation gestellt werden. Nicht gerade ideale Voraussetzungen für ein “ambitioniertes Hanldelsabkommen”.

Dimi Dimitrov, Free Knowledge Advocacy Group EU

BG versionEdit

Читалня с ограничен достъп в Европейския парламент за документи на преговорите по ТПТИ. Първоначално само избрани депутати имаха достъп до нея. Автор: greensefa. Свободен лиценз: cc-by.

Да разбереш какво точно се обсъжда в преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е като да се опиташ да разбереш кой по кого си пада на тийнейджърско парти – трябва да изслушаш много клюки и слухове, за да можеш да се ориентираш в ситуацията. Недостигът на информация по преговорите за търговското споразумение обаче не е случаен, а планиран. По време на среща с граждански организации през 2013 г., на въпрос за повече прозрачност отговорът на представител на Генерална дирекция „Търговия“ към Европейската комисия е лаконичен: „Ще има теч на информация“.

И наистина, случайното изпускане на информация е удобен инструмент за чиновниците. Така могат да подават откъслечна информация без да има нужда от официално становище. В Брюксел Европейската комисия след всеки теч механично повтаря мантрата: „Комисията не коментира изтекла информация“. [1]

Какво ни е известно?Edit

Известно ни е първоначалното становище на комисията, благодарение на – този път официално публикувано – становище. При преговорите Генерална дирекция „Търговия“ си е поставила три цели в сферата на нематериалните блага: 1) Правата за възнаграждение на изпълнителите; 2) Правата върху публични изяви и 3) Правата за препродажба на създателите. Това е едностранно сведение, но поне е оповестено.

През юни 2015 г. Европейският парламент отправи препоръки към Комисията относно преговорите. Акт без задължителен характер. Документът съдържа похвални изказвания за защита на личните данни и срещу масовото проследяване. Предложението нематериалните блага да не са част от преговорите обаче беше категорично отхвърлено от мнозинството.

За съжаление обаче с това се изчерпват нещата, които знаем със сигурност. Преговорната логика при международни споразумения изисква каквото е било вписано в подобни спогодби с други страни да бъде предложено и в ТПТИ. От гледна точка на свободното познание и на цифровите права това означава, че ние съвсем внимателно трябва да прегледаме Транстихоокеанското партньорство между САЩ и страни като Япония и Австралия, както и споразумението за свободна търговия между Канада и Европейския съюз.

Проекти на свободното знание като Уикипедия не биха съществували, ако потребителите не можеха лесно и свободно да споделят информация и ако нямаше широк кръг творби в общественото достояние, които могат да се използват повторно без правни пречки. Имайки предвид преговорната логика, за която вече споменахме, можем да набележим три аспекта, които задължително трябва да следим внимателно по време на преговорите:

  1. Допълнително ограничаване на временните, технически нужни възпроизвеждания не само би било в противоречие с единственото хармонизирано европейско изключение, но също така би орязало възможностите на мрежовите технологии и рискувало да усложни онлайн комуникациите.
  2. Международно споразумение, фиксиращо продължителността на авторското право на „доживот плюс 70 години“, на практика ни лишава за поне половин век от възможността да реформираме сегашната директива на ЕС и да се върнем към записаните в Бернската конвенция „доживот плюс 50 години“ – нещо, което би разширило обхвата на общественото достояние без да навреди на 99 процента от авторите.
  3. Забрана за ползването на технологии за премахване на защитни механизми срещу копиране на файлове би утежнило достъпа до знание и използването му. Дори в случаите, в които това е изрично разрешено от изключенията в авторското право и потвърдено в съдебни решения.

Тези точки се съдържат в ТТП и в окончателния текст на споразумението между Канада и ЕС. Те ще бъдат предложени и в преговорите по ТПТИ.

Преговорен документ по ТПТИ, предоставен на Европейския парламент. Автор: Dimi_z. Свободен лиценз: cc-0.

Ефективни преговори и демократична легитимностEdit

При всички международни преговори има две съвсем допустими, но взаимоизключващи се нужди. Преговорните екипи имат за цел да постигнат най-добрите резултати. За да могат да преговарят успешно, те изискат за себе си възможността да не споделят крайните си цели или временните резултати – нещо, което би могло да отслаби позицията им. Същевременнно обществеността трябва да знае какво се договаря, и то навреме, за да има възможност да обмисли, реагира и предложи корекции по точките. С други думи, преговорната логика гласи, че целите могат да се преследват по-ефективно, когато те не са общоизвестни. Същевременно се констатира и фактът, че дискретните преговори по-често завършват успешно. От друга страна, за да може да се приеме международна спогодба, тя трябва да бъде ратифицирана, което изисква обществен дебат, за да бъде решението легитимно според демократичната логика. Строго сектретното водене на преговорите за ТТП и сега на преговорите за ТПТИ в крайна сметка едва ли помагат да се изгради обществено доверие и увеличават шанса спогодбата да влезе сила, макар и да улесняват работата на преговарящите.

През 2011 г. Съдът на Европейския съюз взима решение, в което му се налага да балансира ефективността на преговорния процес и обществения интерес към достъпа до информация. Въпреки че случаят се отнасяше до преговорния процес в Съвета на Европейския съюз, решението на съдиите за повече откритост е принципно. Решението гласи, „за демократичния дебат е присъщо дадено предложение за изменение [...] да може да бъде обект на положителни, както и на отрицателни коментари от страна на обществото и на медиите“. С този аргумент Съдът решава, че Съветът трябва да предоставя достъп дори до вътрешни и междинни преговорни документи.

Логиката на на информационните течовеEdit

Изтичането на информация понякога ни се струва съвсем необходимо за прескачането на пропастта между нуждите на преговарящите и нуждата на обществото да бъде информирано. Но то има и големи недостатъци. Информационните течове не са легален инструмент в демократичния процес. Поради откъслечната информация, която предоставят, и отказа или дори забраната за нейното коментиране, често създават недоразумения, които повишават недоверието към целия процес.

Организациите, защитаващи цифровите права и интереса на свободното познание, засега стоим настрани от кампании против ТПТИ. Основната причина затова е, че не можем да сме сигурни какво се обсъжда и вписва в текстовете. Но можем да сме сигурни, че начинът на водене на преговорите е проблематичен и рисков. Процесът в сегашния му вид застрашава и самата спогодба. Ако заинтересованите страни прекалено късно получим информация за точното съдържание, може вече да нямаме време да работим с преговарящите, за да поправим пропуските и дефектите, които са неизбежни при такива комплекни документи. А това би ни поставило в ситуацията „всичко или нищо“, което не е идеалната предпоставка за ратификацията на едно „амбициозно търговско споразумение“.

Дими Димитров, Free Knowledge Advocacy Group EU